Принтерът изписка и даде да се разбере, че е свършил с разпечатването. Професорът взе купчината хартия и я остави върху талашитеното бюро. Листовете съдържаха обобщената информация от всички изследвания, проучвания и данни, събирани и анализирани през 40-те му години академичен живот. Но професор Луков не беше типичният академик. В интервютата, които често даваше, той се определяше първо, като човек и после, като учен. Именно заради това в основата на теорията му за хуманна икономика стоеше човекът. Човекът като единство от тяло, разум и душа. Човекът, мотивиран не от животинските си инстинкти, а от нещо по-висше. Нещо, което науката по необясними причини беше заклеймила и доскоро никой не си беше правил труда да изследва. Нещо, от което произтичаше цялата хуманност на човешкия род. Нещо, наречено любов.

Из “Дъното на рая”

„Дъното на рая” е антидот срещу плиткомислието и опростачването на обществото. Макар на пръв поглед да изглежда (увлекателно написан) художествен роман, между редовете се крие житейска мъдрост, опит и заявена гражданска позиция по наболели социални теми от БЪЛГАРСКАТА действителност. Роман, надскачащ жанра си.

– Живеем в такава държава – вдигна безпомощно ръце адвокатката, а бретонът ѝ последва посоката им. Вяра се усмихна накриво. Добре знаеше, че живеем в такава държава. Само че не схващаше какво точно означава „такава държава“.

В България съществуваше един огромен парадокс – всички хора бяха изключителни, но държавата на тези изключителни хора беше пълно изключение.

Държава, в която официалният праг на бедност е 330 лева, а нималната пенсия 180 лева; в която катастрофите по пътищата вземат повече жертви на година, отколкото войната в Афганистан; в която процедурата беше просто инструмент в ръцете на всеки, който се докопаше до нея.

…

– Но как това може да бъде променено? Толкова системи се опитаха и доказаха, че равенството по света е утопия – социализъм, капитализъм – изреди водещата, – никоя не успя.

– Думичката утопия някога е била употребявана и за техническата революция, на която всички сме свидетели днес. Някога светът е наричал Леондардо да Винчи и Жул Верн фантазьори. А днес ние сме реализирали техните фантазии в света на механиката. Политическите системи, които човечеството е използвало до момента, не се различават. В основата и на социализма, и на капитализма, и на фашизма стои благополучието на системата, правилното ѝ функциониране, а не благополучието на човека. Винаги човекът е бил принуден да се нагажда към системата, а не системата към човека. Това е пагубно за всички човешки качества.

Из “Дъното на рая”

“Това е актуален роман. Романът влиза надълбоко в подмолите на нашите днешен свръхнеолиберален капитализъм, който е повече конкуренция с нулев резултат, тоест да оставиш отсрещния на голо поле, без нищо и никакво, отколкото сътрудничество от взаимна полза.

Историята е правдива, действието е завладяващо, героите пълнокръвни. Малко недоглеждане в банката и Вяра К., героинята на романа, се оказва в пипалата на системата, която не си поплюва – реже до кокал. От недоразумението произтичат множество беди, бизнесът на иначе сравнително безгрижната Вяра е застрашен, тя се оказва на ръба не просто на фалита, оказва се на ръба на провала. И тук идва онова, което е симпатичното в романа: тя не започва да се жалва и окайва, да се тюхка и кахъри, а взема нещата под контрол и тръгва, така да се каже, на бой срещу системата.“

Митко Новков

---

 

“Вяра Комнева и Мирослав Марков, главните герои, играят „играта за големи“. Собственици на малък бизнес, шефове в създадената от тях фирма за пластмасови изделия, те носят характеристиките на днешните новобогаташи, млади, красиви, успешни и арогантни. Тези специфики, като че ли отразяват и икономиката на новото вереме. Икономика, закриляна от държавното статукво, която оправдателно води след себе си правила, норми и законови разпореждания, обвързващи гражданина към бездушно, но функционално съществуване. Подобен неетичен казус провокира дилемата, доколко човечността е подчинена на законовостта и доколко Държавата като институция е адекватна за гражданите си?”

Д-р Деница Иванчева Иванова-Александрова

Виолета Стайкова е родена в Пловдив през 1983 г. Завършва гимназия с интензивно изучаване на гръцки език, след което продължава образованието си в ПУ, специалност Балканистика.

Преди издаването на дебютния ѝ роман „Дъното на Рая” е работила като журналист, пиар в предизборни кампании, преводач, копирайтър. Публикува къси разкази с провокативни имена като: „Розе, сьомга и цигари“, „Пепеляшка от плаката“, „Щастие, готово за консумация“, „Това сме ние! Аз и вие“, „Христос от календара“, „Дядо Коледа на антидепресанти“, „Кордон бльо с кисело зеле – рецепта за вечна любов“ и „По правилния път на грешките“, са реакцията към една фалшива действителност, натруфена изкуствено от множеството и многопластовите отношения, връзки, вярвания, криворазбрани разбирания на действащите механизми в света.